Тревожният портрет на глобалната газова индустрия е изрисуван от нарастващия национализъм в държавите-производителки, липсата на какъвто и да е значителен напредък в ключовите газопроводни проекти в Азия, несигурността, обкръжаваща преноса на газ и трансмисионни проблеми във вътрешността на Китай и Индия.
Причина за безпокойство е и нарастващата интервенция на руската държава в производството и експорта на газ, предупреди един великобритански експерт по време на 12-та Конференция за газ, приключила вчера в Доха – Катар.
Въпреки че разполага с втория най-голям басейн, Иран се бори с налагането на реформи и конституционални пречки при привличането на чужди инвестиции, които са жизнено важни за оптимизирането на производствения потенциал. И за окраска, правителството прилага противоречиви подходи при работата си със задграничните инвеститори, каза Робин Чатерджи.
Чатерджи е председател на Energy Management International, Великобритания, и представи своята разработка на тема „Близкият Изток и Азия: Разкриване на мъртвите точки – нов пример за развитие на газовия пазар”.
В случая с Иран, където бързо нараства вътрешното потребление на газ, основният пре-реквизит е необходимостта от реформи, за да може да се развие газова промишленост за експортни нужди, каза той.По предложения проект за газопровод Иран-Пакистан-Индия практически няма никакъв напредък, нищо че за последните 10 години тази тема се дискутира непрекъснато. Геополитическите разногласия (между Индия и Пакистан) остават основния препъни-камък.
Един от основните играчи в експорта на втечнен природен газ (LNG), Индонезия, реши неотдавна да задържи 25% от производството си за вътрешна консумация. Няколко LNG танкера са спрени от движение и в момента се изгражда газопровод, който ще отклони експортната продукция за вътрешни нужди. Това ще дестабилизира Азиатско-Тихоокеанския пазар.
В Русия, която се надява да задоволява огромните азиатски пазари, Китай и Индия, има подем на националистичния сентимент и контролираният от държавата Газпром става много мощен. „Затова има нужда от контрол върху нарастващата интервенция на държавата в газовата индустрия на местно ниво,” отбеляза Чатерджи.
По отношение на търсенето картината изглежда еднакво затормозена. Двата основни пазара в света, където се очаква най-големия ръст на търсене, Китай и Индия, изпращат объркващи сигнали относно плановете им за управление и пренос на вносния газ.
В Китай имаше планове за изграждането на 20-25 газови терминала, но до този момент всички проекти са били или „отхвърлени” или „съкратени”, обърквайки доставчиците на LNG.
В Индия има голямо тъмна дупка в търсенето и предлагането. Единствено терминалът Дахеж функционира с пълен капацитет, докато другият в Хазира (собственост на Shell) е все още не е заработил. „Отношенията между националните и международни петролни компании с всеки изминал ден стават все по-объркващи и официални, като се забелязва тенденция първите да стават все по-мощни за сметка на вторите.”
Но за да има по-нататъшен и заслужаващ вниманието напредък в отварянето на световните газови пазари, трябва да се определи ролята на международните петролни компании.
Публикувано от minahadji
Публикувано от minahadji
Публикувано от minahadji